Vista

“Хаста ла виста, бейби - бангбангбангбангпууфиууумдъгадъгадъгадъга.” (А. Шварцнегер в терминатор)

XFS

Днес си инсталирах Gentoo отново, и за сефте реших да разгледам кои файлови системи са по-бързи. Избора ми падна върху 4 екземпляра: ext3, reiserfs, jfs и xfs. Естествено, трябва да е журнална, защото не ми се губи време в измишльотини как да ми сканира 80ГБ хард бавно, щото на лаптопа и батерията е ценна, и е 5400 оборотова костенурка.

Life is B-U-tiful :-D

Ла-лала-ла-лаааааааааа…

Аз съм хипииииииии и си пийвам бозааааааа … и може би потъвам в … (римува се с “лайна”)

Айде, стига толкова весели песни.

Колко му трябва на един мъж да се усмихне? Освен свир… абе сещате се … драги дами, не подценявайте силата на думите. Макар да е скапано, мъжът трябва да е лидер! Нали за това има тежките букви - М, Ъ … и крехки създания, които да ни крепят в тежките дни и часове.

Между другото горе римата си беше с лайна. Но ние плуваме и се надяваме това да е шоколад… Оптимизъм, бро! Върху това се крепи света!!! (Освен огромната костенурка А’Туин и четирите слона, де, ама те серат в космоса)

Храна за ума …

Преди сватбата:

Life sux?

Даа…

Скапано ми е. Интересно ти как би се чувствал ако човека, който твърди, че ти е приятел не ти отдели време за да ти помогне. Предаден?

Ако болката беше звук, щеше да е нещо като ИИИФИИЯИИИКККККИИИ. От типа, който те задушава и ти пречи да се усмихнеш. Дори и насила. Нещо като да ти вадят нервите с памук, каквото и по дяволите да е това.

На жените не може да се разчита и това е. Съжалявам, опитвам и опитвам отново, но не става. Винаги ще успеят да ти забият нож в сърцето, само да се постараят. Единственият начин да се спасиш е да не ги възприемаш като момичета… но какъв е смисълът тогава в цялото начинание???

Май ще взема да си похлипам на спокойствие, докато няма никой наоколо. Скапан живот и скапани чувства. Просто не знам вече какво да правя. Явно ще си умра сам. Така поне ще е в компанията на човек, който ме обича и на който мога да разчитам.

Брех, ами ако стане?

Днес (бел. ред. преди седмица) бях на второто си интервю за работа. В една английска фирма, която aутсорсва за както се вижда половината свят. Става въпрос за много летене и … естествено заплата.

Преди година за първи път бях на интервю за работа. Тогава направих най-страшната грешка, която може да направи един човек, и по-специално студент -

Искам бишкиткаааааа!!! (a.k.a. the quest for the Mac)

От няколко дни ми се е загнездила в главата мисълта да видя как изглежда Мак ОС-чето. За първи път видях въпросната система преди около 7-8 години в една зала на ПУ “Паисий Хилендарски”. Тогава още си беше 100% епълска измишльотина (сиреч без БСД). Изглеждаеше много грозно, компютъра беше стар и бавен, а и точно беше излязъл Уиндоус НТ 4.0 (който беше нов и … бавен). За последен път видях работещ епъл в A:PARTAMENT-а и … искам да се повтори изживяването. Затова се захванах с нета (па и сесията свърши почти, не ми се учииии).

Моят любим кошмар

… или завръщане от бъдещето. Тече поредния час усърдно решаване на задачи. Часовникът тиктака неуморно, или би го правил, ако не беше цифров от 5 години. Умните студенти решават задачки. Един определен от тях седи и си мисли: какво ли би било, ако не реша задачите? Не че не мога, не че нямам работа, ама това изглежда интересна тема на разсъждения. Това, че не е нова хич не му пречи. Повторението е майка на знанието … разсъждава той, забравил туше-то, че е и баща на забравянето. А часовникът тиктака ли, тиктака… ако не беше цифров. Но това е лиричен проблем. А историята не само, че не е нова, ами едновременно с това все още не се е случила.

Размисли по една новина от BBC … Holocaust denier to be released

    Точно се чудих какво да направя днес, и случайно налетях на едно новина от BBC. Не знам защо, ама имам доверие на тоя сайт. Може би е заради цветовата схема, де да знам. Но нека новината:

Някакъв историк в Австрия му намаляват присъдата, като остатъка отива в изпитателен срок.

    Въпрос: Защо въпросният историк е в затвора?

Обичам металист алкохолик (една статия от вестник “Драма”, с подзаглавие “Психотерапевтът д-р Лилия Влахийска разговаря с вас”)

ПИСМОТО:

Здравейте, д-р Влахийска! На 17 години съм. Преди две години се привъзах към лоша компания. Влюбих се в едно от момчетата. Другите ме отвръщаваха, но ходех с тях заради Т. (една година по-голям). Свихнах с долнопробния им начин на живот, заприличах на тях, пиех без мярка. Не се прибирах по цели нощи. Исках да измъкна Т. от онази сбирщина алкохолици и наркомани. С него станахме близки, но нищо особено. Не знам дали е наркоман, но е крайно привързан към метъла. Прекалено се вживява в ролята си на металист, а това е синоним на демон, сатанист, отрепка. (Това са най-мразените хора.) Междувременно моите “приятелчета” ми изиграха мръсен номер и животът ми се обърна. Бях принудена да напусна компанията. Прекъснах всякакви контакти дори с Т. Обаче не можах да престана да го обичам. Опитах се да се влюбя в други момчета, но не става. С него дори здрасти не си казваме. Моля, помогнете ми! Кажете ми как да го спася от алкохолизма и да го измъкна от там. Обичам го!

Бивша металистка