Ето как:

1. Намирате си работа със заплата 1000 лв повече, отколкото харчите.

2. Влагате ги във месечен влог/облигации/акции с годишна печалба 9%.

3. След само 18 години и 3 месеца ще имате 1 млн лева.

Бързо? Може би не толкова. Възможно ли е? Това зависи само от вас!

Преписан от незнам къде …

Веднаж у темната Индиа в ено село дошел един омраз и казал на селяньете, че ша купува маймуне по десет долара парчето.

Селяньете куто виделе, че има бая маймуне у жунглъта, отишле а ги ловат. Омразът купил  неколко иляди за по десет долара. Маймунете, каде рипале по дръвеата, останале малко и ората спреле да си дават зор а ги ловат. Тогива тоа им рекъл, че ша копува по дваесе долара бройката.

Ониа като чуле, па отишле да ловат маймуне, кой на трици, кой на друга стръв. Обаче маймунете намалели още. Офертата била вече на дваесе и пет долара, а у гората немало вече ни маймуна, ни уй.

Тогива омразът им рекъл, че ша копува по пейсе долара парчето! Обаче имАл бил работа у големиа град, и неговиа менажер щел да копува наместо ньега.

Менажера им казал: „А глейте оня пустиняк що маймуне е насъбрал, да му го тура! Язе ша еба да ви ги продам по триесе и пет долара, а оня куту си доде, виа ша му ги дадете по пейсе долара!“

Селяньете си извадиле сичката парасъ и купиле сичкото маймуне… Повече не виделе ни менажера, ни омраза, ка са обърнаале – маймуне отсекъде!

Сега имате по-добра престава ка работи Уол Стрийт…

#joke1.plx

use warnings;

use strict;

my @questions = qw (Java Python Perl C);

my @punchlines = (

„None. Change it once, and it is the same everywhere.„,

„One. He just stands below the socket and the world revolves around it.„,

„A million. One to change it, the rest to try and do it in fewer lines.„,

„CHANGE?!!“

);

print „Please enter a number between 1 and 4: „;

my $selection = <STDIN>;

$selection -= 1;

print „How many $questions[$selection] programmers does it taketo change a lightbulb?\n\n„;

sleep 2;

print $punchlines[$selection], „\n„;

В реда на нещата се замислих дали в България проблема е в липсата на хора, или в липсата на работодатели? Днес една близка моя приятелка напусна работата си поради удивителната скука, която тегне в офиса и. Бившия и „работодател“ се опитал да и обясни как тя може да е завършила и средно училище по специалността, да е почти завършила висше по специалността (остава държавен изпит след 2 месеца), но това не значи, че може да си намери смислена работа. WTF?! До днес работата и се заключваше в това да въвежда данни в допотопна програма (ДОС интерфейс), занимание изключващо всяка мисъл. Нещо, за което и начално образование не може да се изисква … Та работодателя и имал наглостта да и обяснява, че „нашата имала големи изисквания“ и „аз всичко ви бях казал преди да почнете работа“. Ако ми го беше казал на мен … щях да разказвам доста по-цветисти истории. Нагли и тъпи бюрократи, които си мислят, че след като те са се прецакали, това трябва да се случи и на другите.

На последната ми работа, която напуснах нещата бяха доста по-добри. Накрая стигнаха до репликата, че „корпоративната ни политика не позволява да назначаваме млади хора на високи позиции“. Хубаво за тях, в крайна сметка всяка корпорация може да си избере какво да прави в рамките на закона, но това не им дава право да се оплакват, че ги напускам. И се радвам, че го направих. Дори да нямах по-добро предложение, щях да го направя.

Добре е написана в статията в е-репортер.нет как да се борим за цената на труда си. В крайна сметка, ние сме ценен капитал, много по-ценен от сградата, в която работим. И докато не се научат, че хората имат нужда от пари за да живеят и че ще ги получат по един или друг начин, подкрепям абсолютно всеки да се бори за достойно заплащане. Защото БОРБАТА е ВАЖНА!

За заинтересувани страни, вижте тук за повече информация, както и можете да ме питате в блога или на мейла.

БТВ, ще има представители на IT-boxing сесията на Наков, тази сряда, 6-ти март, 2008 г.

От днес съм на нова работа – Senior Developer на Java! Правим екип в готината фирма дето писах предния пост. Големи сладури са всички, много амбициозни и приятни млади хора. Надявам се и занапред да се разбираме толкова добре!

В предната работа сбогуването беше малко ред сълзи, ред сополи, но какво да се прави. Аз не мога да стоя на едно място, а корпоративната им политика не им позволява да ми предложат това, което искам … жалко наистина. Всъщност, както винаги всяко зло за добро.

Пожелавам ви всички да се борите за по-добра работа и повече възможности в живота … заслужава си . Може да прегледате е-репортер.нет за добри идеи. Имате моята 100% подкрепа!

Дали си заслужава? Ще разбера в понеделник. В момента съм шашнат, но доволен че идеята ми да си разпращам автобиографията дава резултати. Това показва, че е добро … дори в Библията се казва „Бог създаде <обект>, и видя Бог, че е добро и рече му…“. Така че ще следвам свещената книга и ще постъпя като Бог, независимо че съм само смъртен (и като всеки тайничко си вярвам, че ще живея вечно) – ще видя, и ще реша дали си струва…

На всичкото отгоре съм и гладен. А вие?

Въпроса е как да разглеждаме факта за отделянето на Косово от Сърбия. От една страна, това си е чист сепаратизъм и тероризъм, според нашата конституция – сиреч ако някой тук все пак се опитва да го направи, това е най-сериозното престъпление в България – дъжавна измяна. Значи не трябва да позволяваме да се случва и трябва да подкрепим Сърбия, защото никой в света (освен САЩ) не иска такива прецеденти. От друга страна, има и дребния факт, че хората се борят да са независими, което пък е хубаво нещо.

По-точно, и ние сме го правили преди 132 години. Да, и нас ни колиха и бесиха. И какво направихме? Протестирахме, бихме се, и в крайна сметка с помощта на големия брат (тогава царска Русия) успяхме да се освободим. Сега, косоварите ги колиха и бесиха, и с помощта на големия брат (сега САЩ) се освободиха. Всъщност, добрините на великите сили винаги са били малко по-гадни от гадостите им. Бих ви посъветвал да прегледате филма War on Democracy (има го в Арената) за малко история на американския империализъм в латинска америка и последствията от него. На мен ми даде много информация и интересна гледна точна, подходяща за бъдещ дебат с дружките.

Всъщност има и още нещо общо с нашето освобождение. В крайна сметка какви са били Левски, Бенковски, Каравелов? Синове на едри земевладелци (сиреч, богаташи). Борбата за тях в крайна сметка е била и въпрос на лични бизнес интереси. В което няма нищо лошо, защото когато личния интерес се съчетае с най-доброто за обществото, резултатите са налице. Дано някой ден отново да стане така. Само че без робството.