#!/usr/bin/perl

#joke1.plx

use warnings;

use strict;

my @questions = qw (Java Python Perl C);

my @punchlines = (

“None. Change it once, and it is the same everywhere.“,

“One. He just stands below the socket and the world revolves around it.“,

“A million. One to change it, the rest to try and do it in fewer lines.“,

“CHANGE?!!”

);

print “Please enter a number between 1 and 4: “;

my $selection = <STDIN>;

$selection -= 1;

print “How many $questions[$selection] programmers does it taketo change a lightbulb?\n\n“;

sleep 2;

print $punchlines[$selection], “\n“;

Напоследък на много места се говори за липса на работна ръка, за нуждата от внос на чужденци и други интересни неща. Трябва да отбележа, че съм забелязал, че това не е само локален проблем - и на запад редовно се увеличават Зелените карти, квотите за чужденци във Великобритания са на своя пик, а дори в /. се заговори за изказвания на Стийв Джобс за липсата на програмисти в САЩ.

В реда на нещата се замислих дали в България проблема е в липсата на хора, или в липсата на работодатели? Днес една близка моя приятелка напусна работата си поради удивителната скука, която тегне в офиса и. Бившия и “работодател” се опитал да и обясни как тя може да е завършила и средно училище по специалността, да е почти завършила висше по специалността (остава държавен изпит след 2 месеца), но това не значи, че може да си намери смислена работа. WTF?! До днес работата и се заключваше в това да въвежда данни в допотопна програма (ДОС интерфейс), занимание изключващо всяка мисъл. Нещо, за което и начално образование не може да се изисква … Та работодателя и имал наглостта да и обяснява, че “нашата имала големи изисквания” и “аз всичко ви бях казал преди да почнете работа”. Ако ми го беше казал на мен … щях да разказвам доста по-цветисти истории. Нагли и тъпи бюрократи, които си мислят, че след като те са се прецакали, това трябва да се случи и на другите.

На последната ми работа, която напуснах нещата бяха доста по-добри. Накрая стигнаха до репликата, че “корпоративната ни политика не позволява да назначаваме млади хора на високи позиции”. Хубаво за тях, в крайна сметка всяка корпорация може да си избере какво да прави в рамките на закона, но това не им дава право да се оплакват, че ги напускам. И се радвам, че го направих. Дори да нямах по-добро предложение, щях да го направя.

Добре е написана в статията в е-репортер.нет как да се борим за цената на труда си. В крайна сметка, ние сме ценен капитал, много по-ценен от сградата, в която работим. И докато не се научат, че хората имат нужда от пари за да живеят и че ще ги получат по един или друг начин, подкрепям абсолютно всеки да се бори за достойно заплащане. Защото БОРБАТА е ВАЖНА!

Търсят се Java програмисти за нов и готин проект. Корави копелета, които да се справят с много код и много бира. Бонус - сладки колежки :).

За заинтересувани страни, вижте тук за повече информация, както и можете да ме питате в блога или на мейла.

БТВ, ще има представители на IT-boxing сесията на Наков, тази сряда, 6-ти март, 2008 г.

Ура!

От днес съм на нова работа - Senior Developer на Java! Правим екип в готината фирма дето писах предния пост. Големи сладури са всички, много амбициозни и приятни млади хора. Надявам се и занапред да се разбираме толкова добре!

В предната работа сбогуването беше малко ред сълзи, ред сополи, но какво да се прави. Аз не мога да стоя на едно място, а корпоративната им политика не им позволява да ми предложат това, което искам … жалко наистина. Всъщност, както винаги всяко зло за добро.

Пожелавам ви всички да се борите за по-добра работа и повече възможности в живота … заслужава си :). Може да прегледате е-репортер.нет за добри идеи. Имате моята 100% подкрепа!

… защото има опасност да се сбъдне. Колкото и да съм го казвал с поучителен тон, не може да смекчи ударът, който понасям днес. Но стана … обади ми се друга фирма за интервю за работа. Точно 4 дни след като започнах новата. И след толкова надежди трябваше дори да отида на Сатсанг, воден от Бавеш, за да ми се случи …

Дали си заслужава? Ще разбера в понеделник. В момента съм шашнат, но доволен че идеята ми да си разпращам автобиографията дава резултати. Това показва, че е добро … дори в Библията се казва “Бог създаде <обект>, и видя Бог, че е добро и рече му…”. Така че ще следвам свещената книга и ще постъпя като Бог, независимо че съм само смъртен (и като всеки тайничко си вярвам, че ще живея вечно) - ще видя, и ще реша дали си струва…

На всичкото отгоре съм и гладен. А вие?

Тези дни стана модерно да се говори за свободата на Косово. Както всеки обучен политик ще сподели, въпроса има много измерения, комплексно решение и всъщност защо вие да се тормозите с проблема, вместо ние да се справим. Междувременно ще си раздаваме комисионни, но и това е наша работа, дори задължение.

Въпроса е как да разглеждаме факта за отделянето на Косово от Сърбия. От една страна, това си е чист сепаратизъм и тероризъм, според нашата конституция - сиреч ако някой тук все пак се опитва да го направи, това е най-сериозното престъпление в България - дъжавна измяна. Значи не трябва да позволяваме да се случва и трябва да подкрепим Сърбия, защото никой в света (освен САЩ) не иска такива прецеденти. От друга страна, има и дребния факт, че хората се борят да са независими, което пък е хубаво нещо.

По-точно, и ние сме го правили преди 132 години. Да, и нас ни колиха и бесиха. И какво направихме? Протестирахме, бихме се, и в крайна сметка с помощта на големия брат (тогава царска Русия) успяхме да се освободим. Сега, косоварите ги колиха и бесиха, и с помощта на големия брат (сега САЩ) се освободиха. Всъщност, добрините на великите сили винаги са били малко по-гадни от гадостите им. Бих ви посъветвал да прегледате филма War on Democracy (има го в Арената) за малко история на американския империализъм в латинска америка и последствията от него. На мен ми даде много информация и интересна гледна точна, подходяща за бъдещ дебат с дружките.

Всъщност има и още нещо общо с нашето освобождение. В крайна сметка какви са били Левски, Бенковски, Каравелов? Синове на едри земевладелци (сиреч, богаташи). Борбата за тях в крайна сметка е била и въпрос на лични бизнес интереси. В което няма нищо лошо, защото когато личния интерес се съчетае с най-доброто за обществото, резултатите са налице. Дано някой ден отново да стане така. Само че без робството.

Палиндром — дума или фраза, която след като се преобразува с формулата на Bargeld, раздели се на пи, умножи се по хиляда, замести се в сгрешеното уравнението за водородния атом от клипа White & Nerdy, шифрира се с ROT13, обръне се три пъти, завърти се на 250° по Целзий и се бие с бухалка безмислостно за 15 минути, съвпада с началната фраза.

Преди няколко дни ми попадна следния пост, посветен на песента за таралежа - легендарната любима песен на леля Ог от романите от серията за Света на Диска на Пратчет. Реших да просветля и простосмъртните. Оформлението на онзи пост ми допадна, затова се ограничавам само с линк и големи поздрави за автора. Тази песен успя да ме разсмее отново, въпреки че я слушам за 20-ти път, а това никак не е малко за десетминутното парче. Самата песен я няма в книгите, има я в няколко варианта из нета, а този има и изпълнение, което меко казано кърти мивки с чорап.

И като финал, любимата ми част (отзад, естествено!):

So here’s to the hedgehog, he’s sharp as they come,
You’ll never get through his impregnable bum,
With his nose up his arsehole and rolled in a ball,
The hedgehog can never be buggered at all.

Но кой ли му пука. Важното е да си държиш на мнението.

А, да, кафявата субстанция е шоколад. Със стафидки!

… моли се да не си шибаната детерминанта, щото ще те цепят до откат.

Освен това който и корен да си, все си еднакво далеч от златната среда.

99% от хората могат да го решат, но никога не го правят.

Мислим, че е изследван до най-дребните детайли, а все успява да ни впечатли с нещо ново.

И най-вече: АЗ МОГА ДА ГО РЕША!